Сашо Диков
| Сашо Диков | |
| български журналист | |
| Роден | Сашо Диков Стойков
|
|---|---|
| Учил във | Висш институт за физическо възпитание и спорт |
| Спортна кариера | |
| Спорт | Ски алпийски дисциплини |
| Семейство | |
| Съпруга | Аня Пенчева |
| Деца | Петя Дикова |
Сашо Диков Стойков e български журналист, бивш състезател и републикански шампион по ски алпийски дисциплини.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 юли 1952 г. в село Бели Осъм, община Троян.[1][2] След завършване на 7-и клас се премества да учи в София и да тренира в ЦСКА. Завършва с отличие 12-а елитна гимназия в столицата.[3] През 1977 г. завършва Висшия институт за физическо възпитание и спорт (ВИФ) в София.[1][2]
Спортна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Състезава се и става републикански шампион по ски алпийски дисциплини. През 1976 г. участва на зимните Олимпийски игри в Инсбрук (Австрия), където се състезава в слалома на ски алпийски дисциплини.[1][2] Отпада във втория манш.[4]
Журналистическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
От 1978 до 1993 г. работи в спортната редакция на БНТ. От 1996 до 2013 г. е в телевизия „Канал 3“, където е водещ на спортните предавания „Едно към едно“ и „Спорт в обектива“, както и на политическото „Пет за четири“. От 2000 до 2013 г. е програмен директор на телевизия „Канал 3“. От 2013 до 2015 г. е водещ на предаването „Дикoff“ по Нова телевизия. От ноември 2015 г. прави авторското си предаване „Просто Диков“ по BiT (Би Ай Телевизия), а от 11 април 2017 г. до февруари 2018 г. е програмен директор на BiT. От 13 април 2018 г. води предаването „Евро ДикоФ“ по телевизия Евроком.[1][2][5]
През 2019 г. Сашо Диков участва в процедурата за нов генерален директор на БНТ,[6] но тогава СЕМ избра Емил Кошлуков. През 2022 г. е сред осемте кандидати за генерален директор на БНТ.[1][2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Семейно положение разведен. Предишен брак с Аня Пенчева. От брака си с Аня Пенчева има дъщеря Петя Дикова, водеща на предаване по БТВ. На 22 април 2019 г. се ражда първородният му внук Александър.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Той е автор на автобиографичната книга „Истината боли. Безмилостно за медиите, политиката, спорта и жените“ (2016).[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Осем силни кандидати ще се борят за шеф на БНТ // standartnews.com, 27 май 2022. Посетен на 24 ноември 2023. (на български)
- ↑ а б в г д е Осем са кандидатите за генерален директор на БНТ, подали документи в СЕМ // bta.bg, 27 май 2022. Посетен на 24 ноември 2023. (на български)
- ↑ Фен съм на Бойко, но ще го критикувам безмилостно // 24chasa.bg, 24 юли 2009. Посетен на 24 ноември 2023. (на български)
- ↑ Росен Бабоев. Кой сте вие, полковник Нагъл? // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
- ↑ Сашо Диков стартира предаване по „Евроком“ // eurocom.bg, 2018. Посетен на 24 ноември 2023. (на български)
- ↑ СЕМ допусна всички 8 кандидати за шеф на БНТ до следващия етап на конкурса // bnr.bg, 15 юни 2022. Посетен на 24 ноември 2023. (на български)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Сашо Диков в Olympedia
- ((bg)) Сашо Диков на 70 – по-спокоен лично и професионално, отколкото на 60, 24chasa.bg
- Саши Диков с Владо Кузов, Господари на ефира, 10.04.2009 Архив на оригинала от 2009-04-14 в Wayback Machine.
- Сашо Диков с Божидар Димитров, Господари на ефира, 30.03.2009 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
|
